Терапия и консултиране на юноши

Процесът на юношество: смес от предизвикване, отправено към света на възрастните, и траур по детството

 

   "Ако искаме да разберем юношеството в дълбочина, без да се губим в неговите зрелищни или патологични аспекти, трябва да направим опит да съотнесем всичките му проявления до същината.

  Всъщност същината се свежда до две явления, които са в ход и които могат да бъдат изживявани като противоречиви. Това обяснява парадоксалния изглед на юношеството - разкъсвано между привлекателността на света на възрастните (който то иска да преправи) и носталгията по детството (което изоставя, понеже юношеството е промяна на човешкото същество, самото то частица от перипетиите на света). Ето защо юношеството като процес еволюира с възрастта и цели не да имитира родителите, а да ги надмине, при това с тяхното пълно одобрение.

  Всъщност родителите също изживяват криза, огледална на тази на децата им, която се нарича родителска криза. Когато децата достигнат юношеска възраст, родителите са почти в средата на жизненото си поприще - период критичен, в който всеки извършва равносметка на онова, което е сторил, пита се за смисъла на живота си и за това, което ще остави на земята. Човек тогава прави сравнение с онова, което е мечтал да реализира през юношеството си, и действителността понякога му нагарча. Именно затова юношеството на децата е начин отново да се пуснат в обръщение въображаемото и желанието. Родителите проектират върху тях онова, което им се е искало да бъдат и което децата им може би ще успеят да станат, благодарение на малката преднина, която са им дали.

  Двете явления, които обобщават юношеството, са взаимодопълващи се. Първото, прогресивно, цели да се надскочат , да се надминат родителите и това надминаване може да бъде наречено предизвикване. Защото това е едно предизвикателство, отправено едновременно към света и към родителите: аз ще съумея да направя онова, което вие не сте успели във вашето време. Предизвикването отива в посока на утвърждаване на Аза, на младенческия ентусиазъм с неговата неизбежна мегаломанска част. Ала това предизвикване не е изолирано от контекста. От една страна, поривистото напредване може да предизвика главозамайване, а от друга - всяка стъпка напред е необратима: онова, което се печели по посока на самостоятелността например, се губи по отношение на обгрижването и протежирането. Така, че не малко юноши понякога биха искали да се върнат назад. да наречем това регресивно движение траур по детството

  Тези две тенденции (предизвикване и траур) често се уравновесяват, като ползите от присъединяването към зрялата възраст компенсират загубите на предимствата на детето. Но, случва се помежду им да липсва съгласуваност и това разминаване обяснява патологията на юношеството." - д-р Патрик Деларош "Проблемите на юношеството" - ЦПСП, стр.97

Юношеското предизвикване може да приеме различни форми, а понякога и да излезе извън допустимите граници. То може да се изрази, чрез бягство от дома, екстремни поведения, употреба на наркотици и алкохол, блокажи в ученето, трудно вписване в групата на класа и много други. В тази възраст родителският авторитет се подлага на редица изпитания, юношата търси външни авторитети, и хора на които да подражава. За това е много ценно точно в този труден за цялото семейство момент да се потърси психологична подкрепа.

За контакти

Вижте още от Терапевтична работа с деца и юноши