Психологична подкрепа на жени изпаднали в следродилна депресия

Следродилна тъга и следродилна депресия

 

 

Следродилната тъга е състояние, което се среща много често при родилки. Тя се появява винаги на третия, четвъртия ден след раждането и се изразява в честа смяна на настроенията. 

Без да знае защо, майката започва да изпитва непоносимост към ситуацията, настроението й се променя непрекъснато. Радостна е за около час, после изведнъж вече нищо не е наред. Боли я, когато й идва кърмата, и веднага започва да си мисли: “Няма да се справя”. Казва си: “ Имам всичко, за да бъда щастлива”, и самата тази мисъл я натъжава. Изпада в силен плач, за който няма ясна причина.

 Защо по това време?

Вероятно, защото отговаря на някакъв естествен ритъм  от страна на бебето. Това е времето когато видът на връзката, която има с майка си се променя. Неговият плач, който до тогава като че ли е бил реакция на вътрешните му възприятия, се превръща в опит за диалог. От своя страна, майката вече е имала време да разбере, че детето не е наистина част от нея. Грижите за детето, думите на семейството и приятелите, насочени изключително към него, могат да породят у нея впечатление, че е леко пренебрегната. Хормоналният дисбаланс след раждането допълнително засилва тази емоционална лабилност. Това състояние обикновено минава от само себе си до няколко дни или седмица, след като се е появило. Ако обаче нещата се задълбочат, майката продължава да се чувства разстроена, е добре да се потърси психологична подкрепа. 

 

Следродилната депресия е по-тежко състояние от следродилната тъга. Тя се проявява по-късно, след като родилката се прибере в къщи. Може да се прояви и месец след раждането. Причината за това състояние може да бъде различна. В някой случаи това е непреодоляна следродилна тъга. Но може да бъде и израз на преживени от майката драми. Тогава за нея по-важни са миналите й страдания, отколкото настоящето на новороденото. Тези състояния са опасни и за развитието на детето. То може да изпадне в оттегляне, понеже няма кой да откликне на неговите потребности изразени с плач. 

Тежката следродилна депресия и следродилна психоза изискват лечение с медикаменти и психотерапия. Както и голяма подкрепа от семейството и социалната среда.

 

За контакти

Вижте още от Работа с бременни жени и семействата им